Вдъхновяващи интервюта – как се роди идеята?

Разговори за страстта се роди съвсем спонтанно, благодарение на един непринуден разговор, който проведох с Васко Младенов.

Целият ни разговор, може да прочетете тук.

А ето и една малка част от него:

Малко предистория

Последната година преоткрих подкастите. И това откритие се оказа едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Пред мен се открива един наплълно нов свят.

Ето и част от свръхчовешкия ми разговор с Георги Ненов:

И тук искам да отовря една скоба – този нов свят се открива пред мен, защото му позволих да се открие. Бях готова да го видя. Дълги години бях пуснала кепенците и не виждах по-далече от носа си.

Какво имам предвид?

Понеже обичам аналогиите, ще ти дам няколко примера, за да ме разбреш по-добре.

Заминах да играя професионално баскетбол в Испания на 19-годишна възраст. По онова време не ме вълнуваше нищо друго освен баскетболът.

Всяка втора събота, с отбора ми, гостувахме и пътувахме из цяла Испания. Родителите ми все ме питаха къде отиваме, а аз все отговарях, че не знам. В малкото пъти, в които знаех името на града, баща ми ми перпоръчваше какво да видя, а аз отговарях лаконично: “Да, да, добре, ще отида.”, и никога не отивах.

Оказа се, че съм посещавала едни великолепни кътчета, за които хората пътуват хиляди километри и плащат луди пари, за да посетят.

Това прозрение го осъзнах на малко по-късен етап от живота си, и за мое щастие – все още живеех в Испания.

Билбао – Музей Гугенхайм

Друг пример. Освен че пътувахме много, хората ме водиха и в едни от най-хубавите испански ресторанти, с най-вкусните морски дарове. Все пак Испания, меката на Средиземноморието.

Е, аз не доближавах до устата си морски дарове, по онова време. И по-тъжното е, че бях горда от този факт и твърдо отказвах да опитам. Истината е, че никога не бях пробвала, но просто бях убедена, че това не е моята храна.

Никога няма да забравя как отидохме на едно вълшебно място, наречено Гастелугаче (Северна Испания). В близост се намираше един от най-добрите ресторанти за морски деликатеси.

Гастелугаче, Испания

Познай – аз си поръчах пържола и бях супер горда от себе си, че се намирам в рая на морските дарове и ще ям пържола. Да живеят шопската салата и кюфтенцата. Доставяше ми удоволствие да наблюдавам неразбиращите физиономии на всички.

Този път, за мое нещастие, преоткрих морската храна години след като се върнах от Испания. Сега умирам за морските вкусотийки.

Един от най-пресните примери – повече от година не слушам новини и не гледам телевизия. Сега слушам подкасти и гледам документални филми. Но до много скоро, ми доставяше истинско удоволствие да си пусна поредния сериал, в който да се потопя. Изглеждах цели сезони за уикенд. И подминавах всичко останало, защото просто не ми се занимаваше да слушам историята на някой си известен и успял.

Най-големият талант в живота е способността да се учим

Когато човек не е готов да види и да разебере дадено нещо, няма външна сила, която да промени това. Тази промяна идва отвътре и става точно тогава, когато си готов за нея. Е, има и много хора, които цял живот живеят с пуснати кепенци и все не са готови.

Тони Надал много добре го казва в курса си: “Най-големият талант в живота е способността да се учим.”

Още една извадка, този път от разговора ми за страстта с Кирил Райков:

Та, защо Вдъхновяващи интервюта?

През тази една година научих, че споделянето е сила. Могъща сила. Защо?

Защото ти отваря врати за нови хоризонти.

Защото ти дава възможност да науиш нещо ново.

Защото разбива етикетите на пух и прах.

Защото разбираш, че всеки един успял човек, е имал абсолютно същите притеснения в главата си, като тези, които имаш и ти.

Защото ти показва, че ограниченията са само и единствено в главата ти.

Защото те вдъхновява и те изпълва с вяра. Вяра че и ти можеш!

Защото те мотивира да действаш.

Защото ти отваря врата за нови запознанства. Защото ти показва нещата от друг ъгъл.

Защото съвсем ненадейно може да получиш проблясък,  твоя “аха” момент, който да преобърне живота ти.

Защото, споделянето е безплатно и в същото време – безценно.

Спортът е здраве, начин на живот, висока култура и още много

И понеже обожавам спорта във всичките му нюанси, затова “Разговори за страстта”, не е просто за тенис, а за спорта като цяло.

Боби Пелтеков казва: „Спортистите сме друга категория хора.“

Независимо дали практикуваш спорт за удоволствие или професионално, спортът изгражда една по-различна ценностна система.

И всеки един спорт, носи нещо по-специално със себе си и ни учи на разнообразни неща.

Ето какво споделя Мишо Манолов, който е пилот на парапланер, за един по-малко популярен спорт у нас:

Вдъхновяващи интервюта и спортни лагери…

Вдъхновяващи интервюта се роди спонтанно и не бих си представяла по-подходящ проект, който да се върже по-добре от този, с желанието и голямата ми цел, да организирам спортни лагери.

Едни от най-хубавите ми моменти и спомени, са именно от многобройните спортни лагери, на които съм била.

Защото „спортистите сме друга категория хора“ и „нищо не ти помага да ставаш по-добра версия на себе си, както средата от хора, с които общуваш“.

А средата, която искам да създам, е от хора, които са вдигнали кепенците си и са готови.

Линк: Вдъхновяващи интервюта

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *