В предната статия разказах за срещата ми с депресията. С нея си бяхме станали доста близки и опознавайки я така добре, научих какво тя обича.

Да, депресията ме беше погълнала, но това не означаваше, че не се опитвах да я прогоня. Четях и слушах (когато можех да се концентрирам) доста книги и материали на най-различна тематика – психология, личностно развитие, финанси, бизнес и т.н. Почти във всичко, което четях и слушах, се повтаряше едно и също:

  • 7 съвета как да се справим с депресията;
  • 15 прости правила за преодоляване на депресията;
  • 5 стратегии как да бъдем по-успешни и щастливи;
  • 30-дневно предизвикателство за постигане на цели;
  • Как да създадем нов навик за 60 дни;
  • 12 съвета как да бъдем по-продуктивни;
  • Разхождай се всяка сутрин;
  • Спортувай всяка седмица по два пъти;
  • 9 стъпки към здравословното хранене.

Всички тези стратегии и съвети най-вероятно са страхотни и за някои хора работят повече от добре. Но не и за човек, който е в депресия, поне според мен. Депресията обича числата и задължаващите – “всяка сутрин”, “всеки ден”, “всяка седмица” и т.н.

Защо депресията обича числата и задължаващите фрази

Човек, който страда от по-силно депресивно състояние, рано или късно ще пропусне един от съветите, ще пропусне разходката си, която си е обещал да прави 30 дни всяка сутрин, ще пропусне тренировката, на която си е обещал да ходи всяка седмица… А това случи ли се – прегръдката на депресията става още по-задушаваща. Депресията знае, че числата и задължаващите фрази работят за нея. Постоянството е изключително трудно за постигане за всеки един човек, а за някой, който се борис депресия, е като да изкачи Еверест.

Моят опит с числата

Бях си обещала всяка сутрин да се разхождам. Просто да си сложа маратонките и да изляза – можеше и 5 минути да ходя, но си бях наложила да го правя всяка сутрин. Е, провалих се. След втората седмица пропуснах един ден. Казах си: “Добре, само един ден е позволен. Утре задължително ставаш и излизаш.”

Да, но “утре” се чувствах отново зле и не намерих сили да стана от леглото и да изляза. Вече станаха два последователни дни, в които пропуснах разходката си. Депресията ликуваше. И в знак на задоволство – ме прегърна още по-силно. Не просто нямах сили да изляза от къщи, а нямах сили да стана от дивана и да си направя нещо за хапване. Казах си: “Така и така не се получи този път, ще опитам отново от понеделник или най-добре от 1-ви. Сега мога да се разпадна, да зарежа всичко за няколко дни и после ще се стегна и ще положа отново усилия.”

Как спрях да спортувам

По същия начин спрях да спортувам, защото пропуснах една седмица, после още една и тотално излязох от форма. Нямаше смисъл да ходя веднъж в месеца, евентуално, и да си причинявам ужасна мускулна треска.

Опитвах различни стратегии и изготвях разнообразни планове – упражнения всеки ден, четене, разходки, водене на дневник, хранене поне 3 пъти на ден, голямо пазаруване веднъж в седмицата и т.н. Всички те претърпяваха неуспех. Защото идваше ден, в който пропусках, просто се чувствах прекалено зле, за да намеря сили да го направя. А това от своя страна засилваше още повече чувството, че от мен нищо не става, че съм пълен провал и най-лошото – че нищо няма смисъл.

За мен, депресията се храни от числа, от задължаващи и ангажиращи фрази, от планове и стратегии.

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *