Какво НЕ обича депресията – Теди Ангелова

В предната статия споделих какво, според мен, обича депресията. Но по-важният въпрос е – какво НЕ обича депресията?

На теория всички знаем какво НЕ обича депресията, но на практика

Вярвам, че всички много добре знаем на теория какво НЕ обича депресията. Депресията не обича движението, не обича срещите с приятели, не обича здравословната храна, не обича разходките в парка, не обича спорта и т.н.

Хората, които не страдат от депресия и никога не са се срещали с нея, са много добри в даването на съвети – прави йога всеки ден, спортувай, трябва да се движиш, излез с приятели, яж повече боровинки, риба и т.н. Сериозно ли?!

Да, човек, който страда от депресивно състояние, отлично знае какво трябва да направи. Знае прекрасно кои са нещата в живота, които ни носят радост. Проблемът е, че не може. Както споделих в предишната статия Какво обича депресията, най-страшното е, че тя убива удоволствието от най-любимите ни занимания. Само този, който е бил в прегръдката на депресията, знае колко е трудно да се отскубнеш от нея.

Ще ви споделя какво, според мен, НЕ обича депресията и как увеличих постепенно добрите си моменти.

Какво НЕ обича депресията

Депресията определено НЕ обича спонтанните действия. Не обича изненади.

Какво имам предвид? С депресията удобно сте се сгушили на дивана, но през главата ви минава мисъл за любимата ви паста и изведнъж изпитвате желание за нея. И се изстрелвате от дивана на мига, за да си я направите. Защото, ако се забавите дори няколко секунди и продължите да се чудите – пастата ще се окаже мираж. Ще си кажете: “Добре, ще стана след 5 минути, още малко да си полежа.” И тези 5 минути ще се окажат 1 час, половин ден, цял ден…

Неслучайно се казва „спонтанно“. Не чакате да стане кръгъл час, нито да свърши филма, правите го спонтанно, в мига, в който се е появила тази мисъл.

Депресията просто се ужасява от спонтанните и изненадващи действия. Без значение какви точно са те – дали ще бършете прах, дали ще сготвите, дали ще направите няколко упражнения, дали ще се разходите или ще отидете на тренировка няма абсолютно никакво значение. Разковничето е в мига, в който се е появила мисълта и сте изпитали желание, да станете и да го направите.

Така няма нужда да се съдите, че сте пропуснали разходката си или че в 9.00 ч. не сте направили упражненията за деня.

Когато се отдадете на импулса, на спотнанните действия, тогава започвате да се чувствате и доволени от вас самите. Чувствате се доволени от нещата, които сте успяли да направите. Започвате да чувствате отново част от силата си. И, уверявам ви, че спонтанните действия започват бавно и постепенно да се увеличават. А, увеличавайки ги, вие увеличаваш силата и вярата си, които са ви така необходими, за да се отскубнете от прегръдката на депресията.

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *