„Какво ти даде спортът?“

Този въпрос ми го задават доста хора, откакто навлязох повече в неспортния свят. Само допреди няколко години кръгът ми от хора беше изцяло изграден от активно спортуващи. Е, оказа се, че има живот и след професионалния спорт.

Това, което по-силно ме влече да споделя е, не какво ми даде спортът, а какво не ми даде.

Ето какво не ми даде спортът

Първото нещо, което ми изниква в главата, е липсата на свободно време. А всички добре знаем, че когато нямаме време, мислим за по-малко глупости.

Не ми даде “нормалните” ваканции, през които да си “почивам”.

Не ми даде безгрижните лета на село.

Не ми даде възможност да разбера какво е да обикалям градинките с голяма тълпа пияни тийнейджъри. Да пия бира, да пуша и да се натискам по пейките.

Не ме научи как да бягам от час, за да се правя на по-голяма и по-важна, висейки по кафетата с цигарка в уста.

Не ми даде възможност да обикалям чужди апартаменти, ходейки по различни купони.

Не ми даде възможност да имам “нормален” абитуриенски бал, който после да не си спомням.

Не ми даде и “нормален” студентски живот.

Не ми даде безпаметни спомени.

Не ме научи на безотговорност.

Не ме научи да „кръшкам“ – от задължения, от тренровки и като цяло от неща, които не ми се правят „точно сега“.

Не ме научи да отлагам.

Не ми даде възможност да бъда безхарактерна.

Не ме научи да се отказвам.

И още много други неща…

Спортът не ми даде нищо „нормално“

В обобщение, спортът не ми даде нищо “нормално” – нито детство, нито тийнейджърство, нито студентство.

Нещо, за което съм му безкрайно благодарна.

Спортът за мен е не просто хоби, нито влечение.

Той е начин на живот. Част от мен. Безуловна любов.

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *