„Човекът е напълно човек, само когато играе“

Тази сентеция най-вероятно сте я виждали стотици пъти, може би дори хиляди пъти сте минавали покрай сградата. Позната ли ви е? А знаете ли къде е изписана? Надписът може да го прочетете върху лицевата страна на националния ни стадион “Васил Левски”. Думите са на Фридрих Шилер.

Предполагам, че на много от вас профуча в главата ви естествения въпрос – “Тоя па кой е?”. То не е много хубаво да се правят предположения, но си позволявам да го направя, защото първият въпрос, който мина през моята глава, беше именно този. Напълно нормално, бих казала. Фразата не е нито на Пеле, нито на Мохамед Али, нито на някой друг велик спортист. Как се очаква да знам кой е Шилер? Все пак дълги години вярвах, че съм един достоен представител на “глупавите спортисти”. Няма да навлизам сега в излишни уточнения по темата, на който му е интересна, може да прочете повече в статията – Глупави спортисти. Откъде идва „славата“ им?

Кой е Фридрих Шилер

Връщам се на Фридрих Шилер. Той e германски поет, историк и драматург. Една от най-известните му творби, създадена през 1800 г., е трагедията “Мария Стюарт”. Шилер заедно с Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия.

Това е с две думи за Шилер. Тук отново ще си позволя да направя предположение за следващия въпрос, който ви изникна – “Е, тоя па к’во общо има със спорта, та да седи на националния ни стадион?”. Даже някои от безбройните критикари в България са си направили труда да обяснят, че тази сентенция изобщо не е подходяща да краси националния ни стадион.

Магията да твориш = магията да играеш

Една от най-любимите ми книги е “Магията да твориш” на Елизабет Гилбърт. В нея Лиз споделя, че има приятелка (на средна възраст), която обожавала да кара кънки на лед като малка. Още тогава било ясно, че не притежавала достътачно талант, който да й печели олимпийски медали, и зарязала кънките в ранните си детски години.

Но тази й страст продължила и като възрастен. Един ден любовта й към кънките надделяла над всичките ограничаващи вярвания, които имала. Един ден тя просто отишла на зимната пързалка. А там имало само гразиозни, изящни, млади момичета, които с финес и лекота се носели по бялата пелена. Въпреки че тя била тромавата, стара леличка, сърцето й било изпълнено с щастие. Не й пукало как изглежда отстрани. И така, въпросната дама на средна възраст подновила два пъти седмично, сутрин преди работа, едно от най-любимите си занимания. Ето това Лиз нарича магията да твориш.

Сферата за твореца /за играещия/ е без значение

Няма абсолютно никакво значение дали си художник, писател, склуптор, актьор, спортист, музикант, режисьор, барман, електротехник, дърводелец, готвач и прочее.

Няма значение дали кодиш, нито дали пишеш, нито пък дали удряш някаква си топка. Единственото, което има значение, е да правиш това, което те прави щастлив. Да твориш! Да играеш!

Да играеш с клавиатурата, да играеш на сцената, да играеш с тиганите, да играеш с тестото, да играеш с ракетата, да играеш с гласа си, да играеш с китарата, да играеш с четката, да играеш с бормашината, да играеш с косачката. Играта няма значение. Значение има да играеш това, което ти носи радост. Това, което те пълни отвътре. Това, което те кара да се усмихваш.

Направи го, бе човек

Искаш да играеш тенис, но по ред причини не ти стиска да отидеш на корта – било то защото се срамуваш как изглеждаш, било то защото някой ти е казал, че тенисист от теб няма да стане. Просто тегли една пловдивска на всички и отиди на корта. Направи го, бе човек! Играй! Твори! Забавлявай се! Ти го заслужаваш!

Ако ще играта и творческия ти процес да се изразява в това да удариш топката с такава сила и неточност, че да отиде в съседния корт и някой сърдит чичак да ти направи забележка. Голяма работа! Нали душата ти ще пирува, защото най-накрая си направил това, за което тя толкова дълго е копняла.

Искаш да рисуваш, но не го правиш, защото списъкът с „Не“ причините е цял чаршаф, а този с „Да“ – само един ред. Да, не си Пикасо и никога няма да бъдеш. Картините ти никога няма да видят бял свят. Никой няма да ги оцени. Не ставаш за художник. Не може да се издържаш с рисуване. Рисуваш потресаващо зле според Пенка и Иванчо. Изобщо не си за тая работа. Това означава ли наистина, че никога не трябва да рисуваш? Да играеш с молива, с четката, с пръста си по белия лист… или стена? Ако това ти носи радост и искаш да рисуваш, направи го! Твори! Забавлявай се!

Глаголът няма значение, посланието има

Това има предвид Фридрих Шилер с тази сентеция. Човекът е напълно човек, само когато играе/твори. „Играе“, „твори“, глаголът няма никакво значение. Посланието има. Но то е по-дълбоко, а повечето хора, предпочитат да плуват на повърхността.

Това, което тези, по-мъдри, души се опитват да ни кажат, е да отделяме повече време за нещата, които обичаме да правим. Защото както Марк Твен споделя – един ден ще съжаляваме много повече за нещата, които не сме направили, отколкото за тези, които сме направили. Затова играй! Твори! И го напарви днес, сега. Защото няма да живееш вечно.

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *