Борислав Орлинов
Кой е Борислав Орлинов?

Борислав е избран от Международната асоциация на спортните журналисти за най-добър млад журналист в Европа. И 4-ти в света. Да, пак си имаме 4-то място в света.

Боби стига до този невероятен успех, благодарение на документалния филм, който прави за тенисиста Димир Джумхур. Дамир – синът на войната.

Историята на тенисиста от Сараево е изключително силна, разтърсваща и вдъхновяваща. Не случайно Бобрислав печели 1-во място на стария континет.

Вярата в себе си и упоритостта са едни от качествата, които го издигат до върха на Европа. Боби успява да разговаря с Дамир в Белград, на тенис турнира Adria Tour, организиран от Новак Джокович.

На Дамир му е предстоял ядрено-магнитен резонанс и когато Боби отива при него, за да сподели, че иска да го интервюира, Дамир му казва – утре. Без да уточнява място и час.

Боби прекосява целия Белград и го намира. А самият тенисист е бил изненадан от упоритостта на българина.

Борислав заедно с колегата си Петьо Борисов развиват и проект, свързан с тениса – Break Point. Повече за него Боби споделя в разговора ни.

Разговорът ми с Боби

Можеш ли да посочиш провал или временен неуспех, довел до това изключително постижение?

Боби Орлинов

Да отговориш на въпроса каква е тайната на успеха е като да попиташ шахматист: „Майсторе, кой е най-добрият ход на света?“

Има значение какъв е контекстът на ситуацията, както и какъв е съперникът. Верните ходове днес, може още утре да се окажат грешни, както и обратното.

Иначе за успеха и провала вярвам, че са еднакво добри измамници и човек не трябва никога да им се доверява.

Кое беше най-ценното, което научи и си взе от разговора ти с Дамир Джумхур?

Че има моменти, в които човек трябва да следва инстинкта си. Когато взимам интервюта, аз винаги съм подготвен и имам предварително написани въпроси, върху които съм размишлявал.

Но ако усетя, че разговорът тръгва в дадена посока, на момента оставям настрани всички записки. Винаги съм търсел каква е движещата сила на успелите или провалилите си хора. Въпреки че двете понятия са много относителни.

Какво те мотивира да продължиш да правиш това, което обичаш, когато нещата не вървят така, както ти се иска?

Нищо в живота не трябва да бъде на всяка цена. Единсвената ми мотивация е да се забавлявам и да изпитвам удовлетворение от направеното.

В момента изпитвам удоволствие от това с моя (на първо място) приятел и (на второ място) колега Петьо Борисов да развиваме Break Point – проект, който обединява страстта ни към тениса, но и към това да търсим личните истории.

Break Point – Max Sport 1

„Break Point” не е само термин от тениса, но и „точка на пречупване“, след която силните стават още по-силни, а слабите губят. В момента развиваме страници във Facebook, Instagram, Twitter, TikTok, имаме сайт, а наскоро стартирахме и тенис токшоу по Max Sport 1.

Вярвам, че когато правиш това, което харесваш, всичко останало се нарежда. Имам една любима философия, че успехът и любовта идват тогава, когато не мислиш за тях. Когато живееш така, сякаш не съществуват.

Не харесвам хора, които придават изкуствено „добавена стойност“ на работата, с която се занимават. Харесвам хора, които са отдадени на нещо, имат смисъл в живота.

На кой тенис мач искаш да присъстваш, кой тенисист най-много искаш да интервюираш и какво ще го попиташ?

Ще отговоря с първото нещо, което ми хрумна – един ден просто искам да присъствам на някое важно събитие за детето ми и да му кажа, че се гордея с него. Както за едно дете, така и за един родител това са най-важните неща в живота.

На тенис корта е важна само следващата точка, шампионите идват и си отиват. Героите за едно поколение са напълно непознати личности за друго, така че трябва да преминеш отвъд тази граница.

Спомних си една снимка на Цвети Пиронкова с детето ѝ. Колкото и успехи да има в тениса тя, ако я питате кой е най-големият ѝ успех, ще посочи детето си, сигурен съм.

Откъде черпиш вдъхновение? Имаш ли си любима спортна книга/история или ментор?

Черпя вдъхновение от това да се подобрявам, във всяко отношение. Спомням си един цитат на Арсен Венгер, който каза, че футболистите в неговия отбор трябва да са добри навсякъде по терена, но специални на едно място. Така е и в живота.

Хората, които ме познават, знаят, че когато някой ме попита за нещо „любимо“, много трудно отговарям. Например, нямам любима група, има музика, която ми харесва. Или нямам любим тенисист, а стил на игра. Нямам любим филм, а любимо усещане, което е останало у мен.

Да имаш нещо любимо е присъщо на човешката природа, но понякога означава да изключваш добрите качества на други неща. Против съм издигането на личности в култ.

Това, че си гениален в дадена област, не значи, че не си пълен провал в друга. Разбира се, в спорта от чисто маркетингова гледна точка конкретни атлети се превръщат в „божества“.

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *