Спортни лагери – блаженство и безгрижие. Това са първите ми асоциации, когато чуя тези две думи.

Имах привилегията още от много малка да ходя по различни спортни лагери.

Как започна всичко?
В „Яйцето“ – Софийски университет

Дядо ми, Бог да го прости, беше треньор по фехтовка, както и преподавател в Софийския университет.

Прекарвах летата и зимите по лагери със студентите и преподавателите.

Организираха се най-различни спортни състезания.

Лятото на плажа – щафетни игри, дърпане с въже, ходене на ръце с патртньор, плуване, плажен волейбол, футбол, народна топка. Лагерни огньове, барбекю, страшни истории, белот, табла и какво ли още не.

А зимата имаше ски състезания, придружени след това от маскени балове, най-разнообразни конкурси и безумно много смях.

Студентите, тоест каките и батковците, много ми се радваха. Участвах наравно с тях по състезанията. Спомням си как на едно ски състезание станах трета и ме понесоха на ръце. А за награда получих огромен буркан с Нутела.

Баскетболни лагери

След като започнах да се занимавам по-сериозно с баскетбол, замених спортните лагери със студентите, с баскетболни.

Винаги разпускахме с най-различни спортни активности. Много обичах да играя плажен футбол с момчетата. За слабостта ми към топките, може да прочетете повече тук.

Друго любимо мое занимание, беше тенисът на маса. Тогава все още не бях преоткрила любовта си към тениса на корта, но за сметка на това прекарвах много часове на тенис масата.

Трудно е да се изкоренят старите навици от китката. Но пък афинитетът ми към въртеливите топки, в момента, ми помага да правя отровни къси на корта… понякога.

Когато семейните почивки се превръщаха в спортни лагери

Спортната култура винаги е била на пиадестал в семейството ми.

На базата, на която обикновено почивахме, с братовчед ми направихме волейболно игрище. Използвахме – две дървета за стълб, едно въже и камъчета за очертания.

Организирахме си турнири с близки и познати. Често играехме на семейства. Баща ми изпълняваше най-забавния, и същевременно – най-коварния севис – падащ  лист. Беше му запазена марка. Заставше с гръб към игрището и биеше сервис отдолу с невероятна парабола.

Загубилите трябваше да приготвят вечерята и да запалят огъня. Това си ни беше традиция.

Спортни лагери – на какво друго ме научиха?

Връщайки лентата назад, мисля че откакто съм проходила до заминаването ми в Испания, не е имало лято, в което да не съм била на спортен лагер. Или, на почивка, която да не се е превърнала в такъв.

Освен умения в толкова различни спортове, тези преживявания ме научиха на още много.

Научих се как да не се губя в гората.

Научих се да ловя пъстърва във високопланинските реки.

Научих се как да паля огън, и то в един метър сняг.

Научих всички отровни и ядливи гъби. Научих се да ям киселец и коприва.

Научих се да обожавам горските плодове, и да си правя най-вълшебния билков чай.

Научих се да си правя бухалка, лък, нож и какво ли още не от дърво.

Фамилията на дядо ми е Ножаров. Всички му казваха Ножара. Той ме научи да си служа толкова добре с ножа. Вечно имаше ножче в себе си.

И до ден днешен, където и да ходя, швейцарското ми ножче е винаги с мен.

Дори не може да си представите колко полезно може да бъде то. Искрено се забавлявам на изумените физиономии на хората, когато го извадя от дамската си чанта и с лекота се справя със задачата, която е затруднила всички останали.

Щастието да израстна в „ненормална“ среда

Имах щастието да израстна в една “ненормална” среда, далеч от кафета, купони, клюки, компютри и прочее.

И тези “по-ненормални”, но за мен – изключително прости неща, в днешно време започват да ми липсват все повече и повече.

Вярвам, че не съм единствената,  която милее за тях. Затова реших да направя така, че отново да се потопя в подобна среда, с подобни хора и подобни дейности.

Първият спортен лагер ще се проведе на едно вълшебно място на 22-24 май.

Подобни публикации

Един коментар

  1. Прекрасно е това ,с което сте се захванала. Ние също организираме лагери по триатлон за възрастни и аматьори., освен това продаваме и спортни награди. Мисля ,че имаме една цел- спорта да се превърне в приятно приключение за всеки. Ще се радвам да се свържете с мен ,за да си бъдем полезни една на друга . Лек и спортен ден
    Деси Сръндева
    http://www.grandprix2002.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *