Победител или лошо момче?

Не е тайна, че като по-млад, Федерер е бил доста невъздържан, избухлив и емоционален. Правилата не са били по вкуса му и нерядко се е случвало да ги потъпква. Знаел е, че има нещо по-специално в него.
Знаел е, че притежава дарбата да твори на корта.
Но в ранните години от кариерата си още не е могъл да опитомява емоциите. Често е насочвал най-силното си оръжие срещу самия себе си.
Чупил е ракети и е бил дисквалифициран от мачове.
В други пък – не се е раздавал максимално. Когато опонетът му е бил по-слаб технически от него, на Федерер младши му е било безинтересно.
Не е имал тръпка. И какво си мислите, че е правил?
Разбира се – напук на себе си.
Прилики с Федерер
Няма да ви лъжа, че се припознах в това поведение.
Започнах да тренирам баскетбол с момчета 2-3 години по-големи от мен. Когато бях с момичетата от отбора и играехме мачове, аз буквално ги прескачах.
Освен бързия напредък, благодарение на силния пол, бях наясно, че нося нещо по-специално.
Често не се влагах в тренировките с отбора ми. Не ми беше интересно с тях.
Нямаше я онази тръпка, за която ви говоря. А липсата й ме караше да не давам най-доброто от себе си.
Как пропуснах Европейско…
Трудно контролирах емоциите си, често избухвах. Доста технически нарушения съм отнесла и не малко критика от страна на треньорите ми.
Може да се каже, че бях “лошото момиче” на отбора.
Нещо повече – случвало се е да “пропусна” европейско първенство заради необуздания си характер.

Какво е победа?
Бях силно впечатлена от силата и дързостта на Федерер.
Той ме мотивираше и вдъхновяваше.
Той беше, е, и продължава да бъде – моят пример за истинки победител. Независимо дали губи мача на корта, той винаги в очи ми е великан.
Защото победата не е просто да надделееш над противника си по точки, победата е вътре в теб.
Победа е да опитомиш емоциите си.
Победа е да се изправиш след всяко падане.
Победа е да продължиш напред, въпреки обстоятелствата, въпреки болката.
Победа е да вдигнеш гордо глава след сълзи от разочарование.
Победа е да излезеш на препълнения корт след операция и престой в болничната стая.
Победа е да останеш човек, здраво стъпил на земята, независимо че си най-великият в този спорт.
Победа е да продължаваш да изпитваш удоволствие след повече от 20 години правене на едно и също всеки ден.
Победа е да прегърнеш любимата си жена след финала на АО и да чуеш от устата й, че за нея ти си Супермен.

Победа е да срещнеш погледа на децата си по трибуните.
Победа е да излезеш на най-големия корт в света и цялата публика да е на крака, аплодирайки те.
Победа е, след като си загубил някой мач, същата тази публика да те изпрати отново на крака.
Победа е след като си претърпял една от най-болезнените загуби да се върнеш на корта.
Безсмъртие…
И макар и на преклонна за тениса възраст, когато всички вече са те “отписали”…
Да покажеш най-добрия си тенис.
Да победиш на големия финал най-именития си съперник.
Да вдигнеш така мечтания трофей – пред погледите на целия тенис свят, пред погледите пълни със сълзи от щастие, на най-близките си хора. Това, последното, е не само победа – това е история.
Миг безкрайност.
Или просто – безсмъртие.